- централна и периферна част на симпатиковия и парасимпатиковия дял. Вероника Иванова- Мед. б иология, 1 курс (2016г.)
Вегетативната нервна система ( автономна нервна система ) е част от периферната нервна система, чиято задача е да поддържа оптимални вътрешни условия в организма, т.е. хомеостазата. Тя обхваща и регулира дейността на вътрешните органи – сърце, стомах, бели дробове, черен дроб, черва, кръвоносни съдове, жлези и др. Състои се от централна част ( разположена в гръбначния мозък и мозъчния ствол) и периферна част ( съставена от вегетативни възли, вегетативни нерви и вегетативни сплетения).
Вегетативната нервна система е изградена от: • централни вегетативни ядра (в главния и в гръбначния мозък ); • вегетативни възли (ганглии ); • периферни нерви, завършващи в различни органи. Вегетативната нервна система се характеризира със следните особености : 1. Регулираните от нея процеси не се поддават на пряк волеви ( съзнателен ) контрол. Човек не може по свое желание да ускори или да забави честотата на сърцевите съкращения. 2. Вегетативните нервни влакна провеждат по-бавно нервните импулси от соматичните нерви. 3. Изпълнителните импулси преминават не по един, а по два последователно свързани неврона. Телата на първите неврони се намират във вегетативните ядра на централната нервна система, а на вторите са разположени в нервните възли, които се намират извън централната нервна система.
Физиология на Вегетативната нервна система - се дели на 2 дяла :
Критериите за разделяне : I. Морфологични 1.По разположение на предвъзловите неврони : при симпатикуса : - са разположени в страничния рог на сивото вещество на гръдните и първите 2 поясни гръбначномозъчни сегменти (се нарича тораколумбална част на ВНС ). при парасимпатикуса : -в парасимпатиковите ядра на мозъчния ствол и в страничния рог на кръсцовите сегменти на гръбначния мозък ( краниосакрална част на ВНС). 2. По разположение на вегетативните възли : - са разположени около гръбначния стълб и се наричат паравертебрални и превертебрални. - са разположени до органите, които инервират или вътре в стената им; се наричат терминални или интраорганни. 3. По дължина на еферентните неврони : - има къси предвъзлови и дълги следвъзлови неврони -е обратно. 4. По контакта между невроните във вегетативния възел : -1 предвъзлов неврон - със 200 следвъзлови. -1 предвъзлов - със 20 следвъзлови.
II. Функционални 1.Вид на реакциите : при симпатикуса : - с а по- дифузни. при парасимпатикуса : - са по- локализирани. 2.Вид на действието : - действията са свързани с катаболични процеси и израсходване на повече биоенергия. - действията са свързани с анаболични процеси и съхранение на биоенергия. III. Невротрансмитерни Предвъзловите неврони : н а симпатикуса : - с а холинергични. Следвъзловите неврони : - адренергични. на парасимпатикуса : - двата вида неврони са холинергични.
Симпатиков дял ( pars sympathica ) - е по- големият отдел на ВНС. Симпатиковата ускорява сърдечната дейност, стеснява кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане, намалява образуването на храносмилателни сокове, понижава перисталтиката на стомаха и червата, разширява въздухоносните пътища в белите дробове, разширява зеницата. Под действието на симпатиковите импулси организмът се мобилизира. Израз на това е ускорената сърдечна дейност, ускореното дишане, повишената температура, намалената активност на храносмилателната система. Има : Централната част; Периферната част.
Централна част се разполага в страничния рог насивото мозъчно вещество на гръбначномозъчните сегменти от 8- ми шиен до 2- и поясен, образувайки интермедиолатерално ядро ( nucleus intermediolateralis ), в което се намират висцеродвигателни неврони. Техните миелинови аксони напускат гръбначния мозък заедно с предните коренчета на гръбначномозъчните нерви, но отклонявайки се още от самото начало, се отправят към съответните паравертебрелни вегетативни ганглии. Най - горната част на симпатиковия център се нарича център за разширение на зеницата ( centrum ciliospinale ). - опашен ганглий - кръстцова част - поясна част - гръдна част - шийна част ВНС- симпатиков ствол г англий на:
Периферната част е представена от симпатиковия ствол ( truncus sympathicus ) и от нервните влакна, започващи от възлите на този ствол. Симпатиковият ствол представлява чифтна поредица от 22-23 възела, свързани помежду си чрез междувъзлови клончета и метамерно разположени от двете страни на гръбначния стълб. Най - долният възел е нечифтен и чрез него двата ствола- отляво и отдясно - се свързват в една непрекъсната верига. Според местоположението на възлите се различава : 1.Шийна част- се състои от 3 ганглия: горен ( най - голям )- има вретеновидна форма и разполага се пред напречните израстъци на 2- ри и 3-и шиен прешлен. среден (най- малък )- разполага се пред напречните израстъци на 4-ти шиен прешлен. долен - е постоянен, но рядко се среща като самостоятелен. От възлите започват нерви, които групират в: - възходящи (за главата и лицето ); - сърдечни (за сърцето ); - органни (за органите на шията ); - свързващи (за съседни черепни и гръбначномозъчни нерви). По- важни нерви са : в ътрешен сънен нерв, външни сънни нерви, сърдечни нерви, гръклянно - гълтачни клончета, щитовиден клон, свързващи клончета.
2.Гръдната част- състои се от 10-11 възела, разположени пред главичките на ребрата от двете страни на гръдните прешлени. От възлите започват нервни клончета, които са предназначени за органите в гръдната кухина, а някои от тях и за органите в коремната кухина. По- важни са : гр ъ дни сърдечни нерви ( nn. c ardiaci thoracici )- участвуват в образуването на сърдечното сплетение; б елодробни клончета ( rr. p ulmonales )- за белодробното сплетение; аортни клончета ( rami aortici ) - образуват сплетения около гръдната аорта; в ътреорганни нерви ( nn. splanchnici )- голям, среден и малък, участващи в образуването на слънчевото сплетение); с вързващи клончета ( rr.communicantes )- за свързване с гръдните гръбначномозъчни нерви. 3.Поясната част- се състои от 4 възела, разположени зад коремницата от двете страни на поясните прешлени. От тях излизат следвъзлови нервни влакна, участващи в образуване на слънчевото и aортното сплетение в коремната кухина и на тазовото сплетение в тазовата кухина. Оделят се и свързващи клончета, които отиват в поясните гръбначномозъчни нерви. 4.Кръстцовата част се сьстои от 4 възела, разположени по тазовата повърхност на кръстцовата кост.
Парасимпатиков дял ( pars parasympathica ) - забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане, свива малките бронхи в белите дробове, т.е понижава дихателната активност, засилва перисталтиката на стомаха и червата, усилва дейноста на храносмилателната система, стеснява зениците. Под действие на парасимпатиковите импулси организмът се демобилизира. Така той се успокоява и запазва своята енергия. Състои се от: 1.Централната част. 2.Периферната част.
Централната част се състои от отделни ядра от сиво мозъчно вещество, разположени : в мозъчния ствол- краниална част ( pars cranialis ) в кръстцовите сегменти на гръбначния мозък - сакрална част ( pars sacralis ). Парасимпатиковите ядра на краниалната част са 4: в средния мозък - ядрото на Вестфал - Едингер (ядро на акомодацията ); в моста- горното слюнчено ядро ; в продълговатия мозък се намират 2 парасимпатикови ядра - долно слюнчено и висцеродвигателно. Парасимпатиковите ядра на сакралната част се намират в страничния рог на сивото вещество на 2-и, 3-ти и 4-ти кръстцов гръбначномозъчен сегмент. 1-ядро на Вестфал-Едингер ; 2- горно слюнчено ядро; 3- долно слюнчено ядро; 4- висцеромоторно ядро; 5- кръстцово ядро; 6- централна част на симпатиковия дял ; 7- вегетативни центрове в междинния мозък. Вегетативни центрове
Периферната част се състои от: нервни влакна излизащи от централната част; нервните възли, разположени в близост до органите или в стените им; вегетативни нервни влакна, стигащи до вътрешните органи. Парасимпатиковите нервни ядра не се движат самостоятелно,а заедно с черепно- мозъчен и гръбначно-мозъчен нерв.Най-важният смесен нерв с парасимпатиково участие е т.н. блуждаещ нерв.Парасимпатиковите ядра на блуждаещия нерв,започват от вегетативните ядра в продълговатия мозък и стигат до всички органи в гръдния кош и в коремната кухина. Наименованието му идва от това,че за да стигнат до вътрешните органи разклоненията му сякаш блуждаят из цялото тяло.
